А ТРЯБВАШЕ ДА СЪМ МЪРТВА…НО НЕ СЪМ
Авторката на този пост в социалните мрежи е един от верните и обичани приятели на Сдружение Хроника срещу рака. Обичаме те, Тони, за прекрасния ти характер, за заразния оптимизъм, за невероятното ти чувство за хумор и самоирония, за професионализма и страстта, с която ни помагаш.
от Антонина Топалова
Преди 14 години на този ден доктор Гаранина ми махна бучка от гърдата и сякаш отряза страха ми, че няма да отгледам двете си дъщери. Тя ми спести факта, че съм тройно негативна, тоест не подлежа на химио, хормоно и таргет терапия, защото макар и в ранен стадий, ракът ми бил шантав. И аз тогава повярвах, че ще живея. Умът ми превключи на друга вълна – всичко недобро е отстранено от тялото ми. Едва преди шест години, когато прегърнах идеите на Нана Гладуиш за създаване на фондация „Една от 8,” в помощ на лекуващите се жени от рак на гърдата, разбрах, че трябвало да съм …на небето. От тогава, при всяка среща с тези над 3000 жени в розовия дом на фондацията, се старая да ги убедя. че изборът за живота ни е наш. Каквото и да ви говори светът, вярвайте, че ние имаме абсолютната сила да надмогнем страха, гнева, отчайващата депресия и унинието. Чакайте хубавите неща. Вижте ги в ума си, почувствайте аромата, цвета и вкуса на това, което ви прави доволни и радостни. Емоции и мисли трябва да работят заедно. Защото само мисълта без емоциите няма да задвижи всички неврони, хормони, невромедиатори, които да направят чудото. Чудесата са в нас, както беше заглавието на предаване, което водих преди години. А за вълшебствата свидетелстват моите жени, които ми разказват, че насън са разбрали, че трябва да отидат на лекар за преглед, приятел случайно им намерил лекарството, което им трябва, когато имат нужда от пари за лечение – вселената им ги доставя. Така че, явно ние сами създаваме реалността си. Смирете се, но не се примирявайте с несгодите. Лечението доста ме промени. Моята горделивост беше многократно окастрена, научих се да моля за помощ. Изчезна желанието ми да се показвам, да бъда център на света, да изглеждам перфектно. Гордея се с красивия си бастун, който ми е трети крак. Затова съветвам – не се притеснявайте да споделяте, че сте слаби и търсите помощ, че сте обидени и не можете да простите, че ви е страх от живота. Когато споделяте истинските си чувства, те няма да избиват по телата ви като псориазис, рак, артрит, диабет и какво ли не още… Ако се притеснявате да посетите психолог, напишете това, което ви мъчи на лист. След това напишете какво ще ви накара да се чувствате по-добре и започнете веднага да правите неща за удоволствие, без отлагане . Животът ще ви предложи всичко, от което имате нужда, ако го желаете с ума и сърцето си.
Ето какво ме направи щастлива напоследък:
Дани ми сподели, че има нова работа, щастлива е, и забравя за лечението. Деси загърби тежките си страхове от коли, метро, трамвай, отворено пространство и смело вози семейството си в автомобил. Цвети, не само че не се плаши от кучета, но дори отглежда едно кутре. Две девойки на крехка възраст вече не виждат себе си в огледалото като мис Пиги и обичат и харесват храната и тялото си. И много други змийчета на страха смазахме заедно, ние екипът на фондация „Една от осем”. Но това, което искам да ви споделя е, че чудесата става, когато замените:
– Злобата с иронична закачка, гнева с бързо ходене, биене на възглавници, чистене на дома..горделивостта с малко работа като продавачи, санитари, социални помощници, завистта с харесване на всичко, което имате, крака, ръце, очи, гърди…,които вкупом ще ви помогнат да имате всичко друго.
Радвам се, че прочетохте поста ми до края и ще бъда щастлива, ако ми разкажете за чудесата, които стават с вас, приятели. До нови срещи!
