5 неща, които трябва да спрете да си казвате, ако искате да подобрите психическото си здраве

 

Мозъкът е вашият редактор. Една от задачите му е да избере как да интерпретира това, което ви се случва всеки ден. Той определя как всеки разговор и бедствие ще се впишат в собствената ви житейска сага. Мозъкът ви определя как ще интерпретира спора с партньора ви, неуспешното интервю за работа и не по-малко важно – той избира дали тези събития ще предизвикат отрицателни емоции и саморазрушаващи мисли. Когато се почувствате неспокойни или стресирани, вашият мозъчен редактор е изкушен да скрие местата за самосъхранение. Един от начините, по който го прави, е чрез филтъра „трябва“, зад който са прибрани нашите убеждения за това как трябва да работи светът и как трябва да се държим в него. Но истината е, че много често те не са нито точни, нито рационални. Те подценяват сложността на човешкото съществуване, свеждайки го до черно-бяла реалност.

Ето няколко често срещани убеждения, за които да внимавате, когато сте разтревожени:

1. „Трябва да бъда обичан от всички през цялото време“

Много самоунищожителни мисли и поведения произтичат от очакването за пълно и безусловно приемане. Макар и да е толкова човешко да искаш да бъдеш приет, обичан и похвален, може да бъде опасно постоянно да коригираш своите действия и реакции, за да заслужиш одобрението на околните. Постепенно ще изгубите чувството за собственото си „Аз”, ще се превърнете в хамелеон, който бърза се трансформира, за да отговори на възприятията на другите. Постепенно няма да помните какво е важно за вас, защото фокусът ви е върху всички останали. Самооценката и самочувствието ви ще зависят от лайковете и одобрението, които събирате в социалните мрежи. Истината е, че е невъзможно да правиш щастливи всички през цялото време. „Трябва“ е толкова опасно убеждение, колкото и ирационално. Вместо това се опитайте да се съсредоточите върху собствените си ценности. Кое е това, което би ви донесло самоуважение? Можете ли да бъдете мили с другите, без да търсите обичта и одобрението им?

2. „Трябва да съм успешен във всичко“

Желанието ви да преуспявате във всичко, което правите, може да доведе до постоянно безпокойство и стрес. Знаете ли, че някои от най-успешните хора са се проваляли многократно, но са прегърнали недостатъците и неуспехите си? Вместо да бъдете парализирани от перфекционизма, помислете как животът ви може да бъде пълноценен и прекрасен въпреки или именно поради неуспехите ви в някои области. За да се борите с конкретното „трябва“, не правете обобщения, когато се провалите. Ако интервюто ви е било неуспешно, това не означава, че никога няма да си намерите работа. Ако сте имали разочароваща първа среща, не означава ще останете цял живот в самота или със 70 котки. Когато мозъкът ви започне да работи на автопилот с думи като „винаги“ и „никога“, то бъдете сигурни, че сте в ирационално пространство.

3. „Трябва да бдя за нещата, от които се страхувам“

Днешният свят улеснява обсебването от различни притеснения, особено с 24-часовите новинарски мрежи и социалните медии. Ако винаги, когато паркирате колата си извън видимостта си, се притеснявате, че тя ще бъде открадната, то вие сте в примката на обсебващи страхове. Ако анализирате внимателно страховете си, ще откриете, че можете да се изправите пред тях или просто да приемете тяхната неизбежност. Приемането не означава примирение – то означава да се съсредоточиш върху това, което можеш да контролираш, а не върху това, което не можеш. Не можете да спрете неизбежната топлинна смърт на Вселената, но можете да рециклирате боклука си.

4. „Трябва да избягвам всички конфликти“

Избягването на конфликтни хора, може да изглежда като най-безопасното решение – все пак това е чудесен начин да се предпазим от скандали и наранени чувства. Но този акт на бягство е само временно решение. Научете се да се справяте, а не да бягате от конфликтни ситуации. В живота ни винаги ще има хора, с които конфликтът сякаш е гарантиран. Ще се сблъскваме с разногласия, недоразумения и значителен стрес. Това, което трябва да знаете обаче е, че комуникацията е мускул, който трябва да се тренира, за да постигнете по-спокойно и в крайна сметка по-щастливо съществуване. Колкото по-добре умеете да се концентрирате и изразявате в моменти на несигурност и стрес, толкова по-редки ще са междуличностните драми в живота ви.

5. „Трябва да контролирам всичко“

Да се опитваме да контролираме всичко, което се случва, не е здравословно. Всъщност хората, които имат по-силно вътрешно чувство за контрол, вероятно ще бъдат по-устойчиви по време на предизвикателствата на живота. Но когато това очакване се простира до всички събития и ситуации, то вече се превръща в опасното и подвеждащо „трябва“.

Голяма част от това, което се случва с нас в живота, е плод на случайността. Не можем да правим 100% точни прогнози, но това не означава, че трябва да се върнем обратно в леглото и да се скрием от света. Вместо това, помислете как можете да се насладите на живота и да бъдете устойчиви, въпреки всички независещи от вас обстоятелства. Това ще ви помогне да възстановявате много по-бързо след стресиращи и негативни събития и ще ви предпази от самообвинения и чувство за вина.

Промяната на редакционния процес на мозъка ви започва със съвсем прост преглед. Анализирайте внимателно всяко от основните си убеждения – рационално и точно ли е то? Разбира се, не е лесно да идентифицирате и анализирате основните си убеждения, но това ще ви донесе многобройни ползи, ако искате да се освободите от отрицателните и неточни модели на мислене.

Обръщайте внимание на мислите и очакванията си и винаги подлагайте на съмнение всяко „трябва”, което ви диктува мозъка. По ирония на съдбата приемането, а не избягването на неудобните и неконтролируеми моменти, постепенно ще ви даде повече власт над собствените ви емоции и реакции. Когато прегърнете нюансите на своята човечност и света около вас, животът ще стане много по-приятен и удовлетворяващ.

За финал, нека ви припомним, че много научни изследвания през годините са доказали, че 90 процента от дългосрочното щастие зависи не от външни обстоятелства, а от начина, по който умът ни обработва света. Учените са категорични, че едва 25% от успехите в работата са вследствие на коефициента на интелигентност. Седемдесет и пет процента от работните успехи са резултат от оптимизма, социалната подкрепа и възможността да виждаме стреса като предизвикателство, вместо като заплаха.

Източник: psycom.net