Кърменето срещу рака на гърдата

[:bg]

Октомври е световен месец за борба с рака на гърдата. 
Тази важна информация е полезна за всички жени, млади и по-възрастни.

Жените, които не са кърмили 12 месеца са 4.3% по-изложени на риск от заболяване на рак на гърдата. Жените, които не са раждали са със 17% по-висок риск да заболеят от рак на гърдата!

Инициативата е на кърмаческа група с подкрепата на Ла Лече Лига. Проект, чиито цели са принос към нормализирането на кърменето в България и осведомеността на обществото ни за важността на кърменето и подкрепата му. Чрез своеобразен скок назад във времето, отразен в красиви фотокадри, включващи изкуство на кърменето, се опитахме да намерим общото между традициите в отглеждането на децата по нашите земи в миналото и сега. Защото по-доброто разбиране на миналото би спомогнало по-доброто планиране на бъдещето.

Днес често се случва младите родителите да чуят определения за родителството, което практикуват, като твърде „модерно” – поставяне на бебето на гърда скоро след раждането, кърмене на поискване, съвместен безопасен сън с бебето, носене на бебето в слинг, захранване на бебето около средата на първата годинка, захранване, водено от бебето, продължително кърмене, кърмене на обществено място, съчетаване на кърменето с работа, любяща поддръжка на бащата към кърмещата майка и участие в грижата към новия член в семейството, търсене на подкрепа от страна на обществото и други.

„Модерно” ли е това или всъщност e добре забравено старо?

По традиция българката е кърмила рожбите си. В крайните случаи, в които това е било невъзможно, непременно се е търсела жена със сукалче, която да кърми бебето. Такава връзка между двете кърмени бебета е била равносилна на родство (побратимяване). По нашите земи възприятията за здравето на родилката, бебето и детето са били тясно свързани с успешното кърмене. През първите седмици родилата жена е била неотлъчно до кърмачето си, обгрижвана от цялото семейство. Често българската майка е носела със себе си рожбата си в цедилка, като успешно е съчетавала отглеждане на детето с работата на нивата. Захранването на бебето се е случвало тогава, когато то е можело да сяда самостоятелно, обикновено след средата на първата годинка, опитвайки подходящи за възрастта си храни от общата трапеза, например просо, което народът е наричал „захранѝ-дете”.(1) Децата са били кърмени в повечето случаи, „докато сами се отбият, най-често до 1,5-2 години”. (2) Напълно нормално е било „бозалчето” (3) да суче и след 3 годинки, а продължителното кърмене, отразено и във фолклора, се е асоциирало с юначество при момчетата или момина хубост при момичетата в зряла възраст. Едновременното кърмене на по-голямото детенце и на по-малкото бебенце също се е случвало. Най-важното в живота на нашите прадеди е било да им се родят деца и да ги отгледат здрави и умни. Бащата е заемал не само главно място в семейството, но и в неговата закрила, осигуряването на подслон, храна и благополучие на децата.
„…Както се закърми малкият човек, така ще протече и животът на големия. Каквито послания приеме с кърмата от най-близките си и света наоколо, такива ще са пътищата и късметът му. Каквото мляко засуче, такива ще са и неговите достойнства. Това народът ни не само много добре е знаел, но и всякак се е стремял да направи най-доброто, да предизвика сбъдване на на-хубавите пожелания… ”(4)

Обществото е приемало кърменето за единица норма и съответно кърменето навън е било обичайна гледка – на мегдана, на сватба, на пазара, на нивата.

Доказателства за това са необятният български фолклор, който води началото си от далечни времена и има многовековна история – народни песни, разкази, обреди и поверия; различни етнографски данни, включително специфични елементи на традиционните български носии, които са улеснявали кърменето; произведения на изкуството на наши велики майстори, които са рисували, пресъздавайки красотата на кърмещата жена; разкази на нашите предци; уникални стари фотографии.

Вдъхновени от темата за традициите, кърменето и родителството, група кърмещи майки от Плевен реши да осъществи проект, който да спомогне нормализирането на кърменето и популяризирането на Ла Лече Лига България (част от La Leche League International) – доброволческа организация, която предоставя информация и подкрепа за кърмене.

Към инициативата се включиха и бащи (зад кадър също), които визуализираха във фотокадрите и част от философията на Ла Лече Лига:
„Кърменето се удължава и кърмещата двойка се подкрепя от любящата поддръжка, помощ и компания на бащата на бебето. Единствената по рода си връзка на бащата с бебето му е важен елемент в развитието на детето от ранно детство.”.

Върнахме се „назад във времето”, обличайки се в традиционни/автентични български облекла и се опитахме да покажем красотата на кърменето, на българската майка, на българските кърмачета и техните семейства.
Потърсихме паралели в кадрите с изявленията от философията на Ла Лече Лига, с мисията на организацията и дейността ѝ у нас, представяйки идеята, че кърменето на бебето и детето е било и Е нормално.

Към инициативата се включиха с много любов и ентусиазъм и хора, и организации, които по един или друг начин я подкрепиха безвъзмездно:
Фотограф Людмил Иванов – Люсифон отново се включи с труда си в наша дарителска инициатива в подкрепа на кърменето, като запечата тези красиви моменти в изумителни кадри;
Фотосесията се случи през месец май в гр.Плевен в прекрасната обстановка на Дом Кафе, чийто домакин Гергана Бончева беше осигурила уют и подходяща обстановка за шумната ни и пъстра група;
Арт-стилист Мирия Керенска украси момичетата с грим, както тя сподели: „Щом е ЗА кърмене, включвам се!”;
Помощник за кърмене към Ла Лече Лига България Мария Кънева с огромната организационна помощ на Силвия Ранчева и Юлия Гергова-Пенчева допринесоха за превръщането на тази красива мечта в реалност;
Всички прекрасни майки, татковци, бебета, деца и баба, които се включиха в това своебразно пътешествие с идеи, подготовка и ентусиазъм, за да подкрепят кърменето на нашите дечица.
Част от облеклата на участващите ни бяха предоставени с внимание и много любов към каузата от:
Клуб „Веселяци” Плевен;
Читалище „Саморазвитие” Крушовене;
Клуб „Чародейка” Плевен;
Съюз на глухите – РО Плевен;
Павлинка Апостолова.

Благодарности на всички за съдействието!

Добре дошли на нашата нова онлайн изложба под надслов “Изкуството на кърменето и родителството – традиции, настояще, бъдеще.”! Пожелаваме ви вдъхновение, позитивна нагласа и усещане за нормалност! http://lllbg.org/karmene-tradicii/

(1)„захранѝ -дете”
Димитър Маринов, „Народна вяра и религиозни народни обичаи”, 1994
(2)Мария Маркова,„Майчината кърма като първа храна”, 2001 г.
(3) „бозалче”
Лилия Радева, Христо Холиолчев, Максим Славчев Младенов, „Българска семейно-родова лексика: енциклопедичен речник”
(4) Лилия Ставрева, „Български обичаи и ритуали”, 2005
*Други източници:
„Сборник за народни умотворение, наука и книжнина”, книга 1, 1889г.
Димитър Маринов, „Народна вяра и религиозни народни обичаи”, 1994
Мария Маркова,„Майчината кърма като първа храна”, 2001 г.
Лилия Радева, Христо Холиолчев, Максим Славчев Младенов, „Българска семейно-родова лексика: енциклопедичен речник”
Лилия Ставрева, „Български обичаи и ритуали”, 2005
Българско народно творчество в 7 тома, съставители: Димитър Осинин и Елена Огнянова, 1963
Николай Колев , „Българска етнография”, 1987
Стефана Стойкова, „Български поговорки и пословици”, 2008
„Българска народна поезия и проза”, том 2, съставители: Радост Иванова, Тодор Ив. Живков, 1981
Михаил Арнаудов, „Очерци по българския фолклор”, Том 1-2, 1968
Проф. д-р Никола Мумджиев, „Майчина кърма и кърмене”, 1984
Мирелла Дечева, „Чертог на българката чародейка”, 2000г.
Лилия Радева, а.е. 850, теренни материали от с.Чоба, Национален етнографски музей към БАН
Етнография на България в три тома. Том 1-3, БАН
Ла Лече Лига философия и мисия http://lllbg.org/lll/filosofiya-misiya/
Албуми с картини на български художници налични в Регионална библиотека Плевен

Автор на текста и инициатор на проекта е Мария Кънева.[:]